В почти всеки жилищен блок идва момент, в който мазилката пада, покривът протича, асансьорът започва да скърца или стълбището изглежда така, сякаш времето е спряло някъде през деветдесетте. Ремонтът на общите части е неизбежен, но истинското предизвикателство започва тогава, когато стане дума за пари. Това е темата, която превръща нормалния вход в арена на спорове, обвинения и понякога дори открити войни между съседи.
Причината е проста. От една страна имаме задължение – общите части принадлежат на всички и поддръжката им е споделена отговорност. От друга страна стои човешкият фактор: различен финансов капацитет, различно отношение към сградата, хора които отдават имота под наем, други които почти не живеят там, трети които се опитват да избегнат плащането с мотива „Аз не ползвам асансьор“ или „Мен това не ме засяга“. Именно тук законът влиза като рамка, която казва как се вземат решения, кой ги изпълнява и как се събират средства, така че всичко да бъде прозрачно и справедливо.
Да разберем как се събират пари за ремонт на общи части не е просто въпрос на регламенти. Това е начин да се избегнат конфликти, да се защити интересът на собствениците и да се гарантира, че сградата, в която живеем, няма да се превърне в проблем, а ще остане дом, който пази стойността си във времето. В следващите редове ще разгледаме процедурата от първата идея за ремонт до последната разписка, така че всеки етап да е ясен и подреден.
Какво са „общи части“ и кога се налага ремонт?
Преди да говорим за това как се събират пари за ремонт на общи части, трябва ясно да знаем кои елементи на сградата изобщо попадат в тази категория. Законът определя общите части като всичко, което служи за общо ползване или е необходимо за съществуването и безопасното използване на сградата. Това включва покрива, фасадата, входа, стълбището, коридорите, мазетата, общите инсталации, асансьора, двора и дори част от инсталациите вътре в стените. Не е важно кой ги ползва повече или по-малко. Важно е, че без тях сградата не може да функционира нормално и безопасно.
Ремонтът на тези части се налага по различни причини. Понякога е въпрос на безопасност, например ако падат мазилки или има риск от теч и конструктивни щети. Друг път става дума за поддръжка и освежаване, защото всяка сграда остарява и ако не се грижим за нея, стойността на жилищата вътре неминуемо пада. Има и ситуации, в които ремонтът става належащ заради законови изисквания, например ако инсталациите са морално остарели или има предписания от технически проверки.
Важно е собствениците да осъзнаят, че тези ремонти не са въпрос на настроение или лично желание. Дори човек да не използва асансьора или да рядко влиза в мазето, това не го освобождава от участие. Общите части не се поддържат от общината, нито от някаква външна институция. Те са отговорност на всички собственици, а добрата им поддръжка пази не само удобството, но и имотната стойност. Един вход с течащ покрив и ронещи се стени намалява цената на апартамента по-бързо от всяка пазарна корекция.
Когато подготвяте решение за вноски и срокове, е важно собствениците да знаят на каква правна рамка стъпва входът. Най-важните промени и процедури са обобщени в новият закон за етажната собственост, което помага да оформите коректно протоколи, фонд „Ремонт и обновяване“ и реда за отчетност. Така ускорявате процеса по събиране на вноски и намалявате риска от спорове и обжалвания.
Кой взема решение за ремонт?
След като е ясно защо ремонтът на сградата е неизбежен, идва въпросът кой определя кога и как се събират пари за ремонт на общи части. Този процес не започва в коридора между два апартамента, нито с листче, залепено на входната врата. Законът е категоричен: всяко решение за ремонт се взема на Общо събрание на етажната собственост. Това означава, че събирането на средства, изборът на изпълнители и начинът на разходване на бюджета трябва да бъде подкрепен от реално гласуване между собствениците.
Процедурата започва със свикване на Общо събрание. Това може да направи домоуправителят, управителният съвет или група собственици, които държат поне една пета от идеалните части. На събранието се поставя въпросът „дали“ и „как“ се събират пари за ремонт на общи части. Нужно е ясно решение, което да бъде вписано в протокол с конкретни цифри, срокове и механизъм на плащане. Без такъв протокол няма правно основание да се събират средства, а всяка неформална инициатива може да доведе до конфликт.
Общото събрание не определя само сумите. То решава какво точно ще се ремонтира, определя реда за избор на фирма, сроковете за изпълнение и как ще се съхраняват парите. Така процесът запазва прозрачност, а правата на всеки собственик са защитени. Има случаи, в които на събранието се обсъждат няколко алтернативи за ремонт, като се избират най-удачните по цена и качество. Това е моментът, в който участието на всички е важно, защото отсъствията често водят до недоволство и спорове на по-късен етап.
Осигуряването на легитимно решение е първата стъпка към успешна организация и избягване на проблеми. В следващия блок ще разгледаме какво мнозинство е необходимо, за да бъде решението валидно и да може реално да започне процесът по събиране на средства и изпълнение на ремонтните дейности.
Какво мнозинство е необходимо за вземане на решение?
Дори когато всички разбират защо и как се събират пари за ремонт на общи части, самото решение не става „на око“ и не зависи от това кой е по-шумен на входа. Законът изисква конкретни мнозинства, за да може събирането на средства да бъде задължително за всички собственици. Това е важен момент, защото ако решението не е взето с нужното мнозинство, никой не може да бъде задължен да участва финансово, независимо колко очевидна е нуждата от ремонт.
Когато се обсъжда как се събират пари за ремонт на общи части, първо трябва да се уточни видът ремонт. За текущи, необходими и наложителни дейности като теч на покрива, опасни ел. инсталации или компрометирана конструкция, решението се взема с обикновено мнозинство от над 50 процента от идеалните части. Това гарантира, че сградата няма да бъде оставена да се руши само защото няколко съседи решават да се правят на независими.
При по-мащабни подобрения, модернизации или луксозни ремонти, практиката и законът изискват по-широка подкрепа. Там често е необходимо мнозинство от минимум 67 процента, защото става дума за инвестиции, които не са просто поддръжка, а повишават стойността, визията и удобството на сградата. Когато е ясно как се събират пари за ремонт на общи части при различни ситуации, се избягват недоразумения, а всеки собственик знае, че волята на мнозинството е определяща.
Важно е протоколът от събранието да съдържа точните проценти и резултати от гласуването. Без това събирането на суми може да бъде оспорено, а ремонтът да бъде блокиран. Тук е моментът да се подчертае, че решението на мнозинството обвързва всички, включително собственици, които не са присъствали или са извън страната. Това е централният принцип в управлението на етажната собственост и затова разбирането как се събират пари за ремонт на общи части и как се вземат решения по закон е ключ към спокойствието във всеки вход.
За да бъдат валидни решенията за ремонт и събиране на средства, е важно самата етажна собственост да е надлежно вписана в регистъра. Това гарантира, че протоколите, вноските и всички действия по поддръжка имат правна сила и не могат да бъдат оспорени. Подробности за процедурата са описани в материала за вписване на етажната собственост в регистъра, така че всяко решение за ремонт да бъде изпълнимо и защитено.
Как започва реалната процедура по събиране на средства?
След като решението е взето и протоколът е подписан, идва най-чувствителният момент: как се събират пари за ремонт на общи части на практика. Тук вече няма място за устни договорки и „дайте по 50 лв, пък ще видим“. Законът изисква яснота, а собствениците очакват прозрачност. Това означава, че събирането на суми трябва да бъде обявено писмено, с конкретни числа, срокове и начин на плащане. Във входа трябва да се постави уведомление, както и да бъдат информирани всички собственици, включително тези, които отдават имота си под наем или живеят в чужбина.
В определението как се събират пари за ремонт на общи части винаги присъстват няколко ключови елемента: размер на вноската, падежна дата, начин за предаване на сумите и отговорно лице, което ги приема. В практиката това може да бъде касиерът, управителят или избрана комисия. Добре е да се посочи и график за приемане на вноски, така че никой да не може да твърди, че „няма кога“ или „не е разбрал“. Всеки лев трябва да бъде отчетен, защото само така се избягват подозрения и ненужни конфликти.
Не по-малко важно е предварително да се обясни защо е избрана конкретната сума. Когато собствениците разбират как се събират пари за ремонт на общи части и как е формиран бюджетът, доверието е по-високо. В много случаи се представят оферти от изпълнители, предвижда се резерв за непредвидени разходи и се казва какво точно ще се ремонтира. Така става ясно, че средствата не се „искaт“, а се „планират“, което е съществена разлика.
След събирането на първите суми вече има основа да започнат поръчки, огледи и първи плащания. Но преди да се стигне до реални разходи, трябва да уточним къде се държат парите и как се гарантира, че достъпът до тях е коректен и сигурен. В следващия блок разглеждаме именно това.
Фонд „Ремонт и обновяване“ и съхранение на парите
Теорията е добра, но реалният въпрос винаги опира до сигурност: къде отиват парите и кой ги държи. Именно затова, когато говорим как се събират пари за ремонт на общи части, фондът „Ремонт и обновяване“ е ключов елемент. Той не е просто формалност, а механизъм, който гарантира, че средствата се натрупват, пазят правилно и се използват точно за целта, за която са събрани.
Все повече собственици осъзнават, че е важно не само как се събират пари за ремонт на общи части, а и как те се управляват след това. Фондът се създава с решение на Общото събрание, в него се внасят определени суми, а след това те могат да се използват за конкретен ремонт или да стоят като резерв за спешни ситуации. Това дава спокойствие, защото при внезапни течове, проблеми с покрива или аварии в инсталациите входът не започва панически да търси средства, а има готов ресурс.
Парите могат да се държат в каса или по банкова сметка на етажната собственост. В последните години практиката показва, че банковата сметка е по-сигурна и прозрачна. Така не се стига до съмнения и излишни въпроси, а всеки собственик може да поиска извлечение и да провери движението на средствата. Това е част от културата за управление, която стои зад правилната организация как се събират пари за ремонт на общи части и как обществото в сградата поддържа доверие помежду си.
Достъпът до средствата също е регламентиран. В повечето случаи подпис имат управителят и касиерът, а плащанията се извършват срещу документи. Важно е да се пазят всички фактури, разписки и договори, защото те са доказателство, че парите не просто са събирани, а са изразходвани законосъобразно. Това гарантира не само прозрачност, но и защита на домоуправителя – никой не може да го обвини в злоупотреба, когато отчетността е пълна и чиста.
След като вече е ясно как събраните пари се съхраняват и управляват, идва следващият естествен въпрос: как се харчат правилно. В следващия блок ще разгледаме избора на изпълнител, начина на плащане и документите, които са задължителни при всеки ремонт.
Как се изразходват средствата и избор на изпълнител
Събирането е само първата половина на уравнението. След като сме изяснили как се събират пари за ремонт на общи части и средствата вече са във фонда или сметката, идва моментът, в който те трябва да бъдат изразходвани. Тук често започват истинските съмнения, защото хората по природа са чувствителни към това кой управлява общи пари и как взима решения.
Процедурата по разходване е също толкова важна, колкото и това как се събират пари за ремонт на общи части. Законът предполага прозрачност. Най-практичният подход е да се съберат няколко оферти от фирми или майстори, като те се представят на собствениците. Дори когато работата изглежда ясна, изборът „приятел на един съсед“ никога не е добър знак. Пазаруването по оферти показва, че решението е разумно, а не под влияние.
След избора на изпълнител се подписва договор, който определя срокове, цена, обхват на работата и гаранции. Това е документът, който защитава собствениците, но и самата фирма. Важно е да има посочени етапи на плащане, защото предплащането на цялата сума е риск. Най-добрият модел е поетапно плащане срещу извършване и приемане на работа. Така всички знаят, че парите не се разпиляват и ремонтът се движи както трябва.
Когато се знае ясно как се събират пари за ремонт на общи части и как тези средства се харчат, никой не може да оспорва легитимността на процеса. Всички плащания трябва да бъдат документално доказани – фактури, разписки, банкови преводи и приемо-предавателни протоколи. Тези документи не са бюрокрация, а доказателство, че входът работи професионално, а не „на добра дума“.
В края на ремонта трябва да има приемане на извършените работи. Дори и коридорът да изглежда чудесно или покривът да е вече сух, приемането е официален акт. Така се затваря цикълът редовно: планиране, решение, събиране, изпълнение, документи, отчет.
Следващата логична тема е отчетността и контролът. Точно тя прави разликата между спокоен вход и вечни подозрения. В следващия блок разясняваме как и кога се предоставя отчет и какво може да поиска всеки собственик по закон.
Когато входът планира обновяване, изолация или подмяна на системи в сградата, е важно да се обмисли не само как се събират пари за ремонт на общи части, но и как могат да се използват външни програми за финансиране. Подробно описание на условията, сроковете и възможностите за подкрепа е събрано в анализа на програмата за енергийна ефективност 2025, което помага собствениците да планират по-леко разходите и да намалят натиска върху бюджета на входа.
Отчетност и контрол върху разходите
Парите вече са изхарчени, ремонтът е направен, но процесът не приключва до момента, в който всичко бъде отчетено прозрачно. Истината е проста: разправиите не идват от самия ремонт, а от съмненията как се събират пари за ремонт на общи части и как точно се разходват след това. Когато липсва отчетност, започват въпросите, а от въпроси се раждат недоверие и напрежение между съседи.
Затова законът и добрата практика поставят ясен ред. След всеки ремонт домоуправителят или касиерът представя отчет пред Общото събрание или писмено на собствениците. В този отчет се посочват всички приходи и разходи, приложени са фактури, разписки, протоколи и банкови преводи. Колкото повече документи и яснота има, толкова по-лесно се приема, че процесът е бил честен. Така работи нормален модел на управление и всички виждат не само как се събират пари за ремонт на общи части, но и как се доказва тяхното честно използване.
Всеки собственик има право да поиска документи или копия на разходни елементи, защото прозрачността е задължение, а не жест. Това не е недоверие към домоуправителя, а нормална част от процеса. В крайна сметка, хората не се съмняват в това как се събират пари за ремонт на общи части, когато виждат как всеки лев е проследим и отчетен. Публичното табло във входа или дигитална група със сканирани документи е модерен и удобен вариант, който премахва съмнения и избягва ненужни разговори на стълбището.
Освен отчет след края на ремонта, добрата практика е веднъж годишно да се представят и годишни отчети на фонда. Това включва събраните средства, наличността и какво е планирано за следващата година. Така е ясно не само какво се е направило, но и какво предстои. Това е истинската култура на управление, която стои зад въпроса как се събират пари за ремонт на общи части по начин, който не разделя хората, а ги обединява около ясни правила и общ интерес.
След като знаем как се отчита всичко, идва честният, но неприятен момент: какво се случва, когато някой отказва да плати. В следващия блок ще разгледаме последователността от напомняния до реални юридически действия, по закон.
Какво става, когато някой отказва да плати?
Винаги има един момент, който вече никого не изненадва: някой категорично отказва да участва. Независимо колко точно е проведена процедурата, колко ясно е обяснено как се събират пари за ремонт на общи части и колко справедлив е размерът на вноската, винаги се намират собственици, които казват „няма да давам“, „не съм съгласен“, „не живея тук“ или легендарното „не ползвам асансьор“. Тук законът е категоричен, защото обществен интерес и поддръжка на сградата стоят над личните оправдания.
Обичайно процесът започва с писмено напомняне. Управителят или касиерът уведомява собственика, че дължи сума по решение на Общото събрание. Това не е молба, а официален акт. Когато се обясни ясно как се събират пари за ремонт на общи части и се приложи копие от протокола, оправданията губят тежест. Ако след разумен срок не последва плащане, етажната собственост има право да начислява лихви за забава. Това не е наказание, а нормално последствие, така както всяка институция начислява лихва при просрочени задължения.
Следващата стъпка е претенцията по съдебен ред. Законът позволява управителят да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, като се прилага протоколът от събранието, доказателства за уведомяване и размера на задължението. Тук вече въпросът не е само как се събират пари за ремонт на общи части, а как се защитава интересът на останалите собственици. Съдът може да издаде изпълнителен лист, а след това частен съдебен изпълнител да наложи запор върху заплата, банкови средства или имущество на длъжника.
Много хора чак тогава осъзнават, че отказът да се плати не е позиция, а риск. Не става дума за това дали човек живее в апартамента или не. Собствеността върху имота носи и отговорност, а когато се следва законовата процедура как се събират пари за ремонт на общи части, всеки опит за избягване на участие се оказва не просто неетичен, а юридически несъстоятелен.
Често само споменаването на съдебната процедура е достатъчно. Никой не иска да стига до запор или съдебни разноски. Най-практичната стратегия е спокойна комуникация, официална документация и твърдост там, където е нужно. Сградата не може да чака, а времето работи срещу нея, когато ремонти се отлагат заради един или двама упорити съседи.
В следващия блок ще изясним отговорностите и последиците при злоупотреба с общи средства. Там вече говорим за обратната страна: не само кой трябва да плати, а и кой носи отговорност, ако парите се управляват неправилно.
Отговорност при злоупотреби и неправомерни разходи
Когато говорим как се събират пари за ремонт на общи части, винаги се появява и друг страх: ами ако някой злоупотреби с тези средства. Това е напълно нормално опасение, защото парите са общи и хората искат гаранции, че нито лев няма да изчезне без следа. Законът защитава етажната собственост и поставя ясни правила за управление на парите, одобрение на разходите и отчетност.
Домоуправителят, касиерът или комисията, която събира и управлява средствата, носят отговорност за тяхното използване. Ако някой реши да разходва пари без решение на Общото събрание, да заплати услуга без договор или да задържи част от сумите, това вече не е въпрос как се събират пари за ремонт на общи части, а въпрос на нарушение на закона. Тук могат да се търсят както граждански, така и наказателни последствия. Средствата трябва да се възстановят, а при по-сериозни случаи може да се стигне до съдебна отговорност.
Практиката показва, че най-сигурната защита срещу подобни ситуации е прозрачността. Когато всеки знае как се събират пари за ремонт на общи части, как се държат, как се разходват и кога се представят отчетите, доверието е естествено. В ситуации, в които има съмнение, Общото събрание може да назначи одитна комисия или външен счетоводител, който да прегледа документите. Това не е знак на недоверие, а нормален механизъм за защита на общия интерес.
Важно е да се отбележи, че никой домоуправител не е длъжен да работи в атмосфера на подозрение. Най-добрите практики включват банкови сметки с двоен подпис, отделна касова книга, ясни разписки и редовни отчети. Така отговорният човек, който управлява средствата, е защитен от обвинения, а собствениците са спокойни. В крайна сметка, когато има ясен механизъм как се събират пари за ремонт на общи части и как се управляват, няма място за съмнения или напрежение.
След като разгледахме отговорностите при злоупотреба, логично е да преминем към реалните ситуации, които най-често пораждат спорове във входа. В следващия блок ще коментираме ежедневните казуси: собственици, които не живеят в имота, хора, които твърдят, че не ползват част от общите части, апартаменти под наем и други подобни случаи, които често подкопават разбирателството.
Когато във входа се събират средства и се вземат решения за ремонти, често възникват спорове между съсобственици, особено когато имотът е разделен между няколко лица и не всички са съгласни с плащанията. В такива ситуации е важно да се разбере какви права има всеки собственик според закона и как се уреждат отношенията при споделена собственост, като това е обяснено подробно в материала за видове съсобственост и проблеми със съсобственици, което помага да се приложат решенията без конфликти.
Реални ситуации и най-чести казуси във входа
Дори когато всичко е описано по закон, когато е обяснено как се събират пари за ремонт на общи части, и когато решенията са приети правилно, животът винаги поднася реални сценарии, които тестват търпението на всички. Хората са различни, а аргументите понякога звучат като реплики от сериал. Именно тук ясно работят правилата и разписаните процедури.
Един от класическите случаи е собственик, който не живее в имота. Той казва: „Аз не ползвам входа, защо да плащам?“ Отговорът е прост: собствеността носи задължение. Без значение дали човек живее там, отдава под наем или имотът стои празен, участието остава задължително. Така функционира принципът как се събират пари за ремонт на общи части справедливо и в интерес на всички, а не според личен сценарий.
Друг популярен аргумент е „Не ползвам асансьора“. Това звучи логично… само на теория. На практика асансьорът е част от общата вертикална комуникация на сградата, защитава достъпност, конструктивна сигурност и функционалност. Законът не прави разлика между собственици на първи и девети етаж. Когато има установен ред как се събират пари за ремонт на общи части, участието е за всички, защото ползите и отговорностите са общи.
Има и случаи, в които имот е собственост на фирма или наследници. Понякога наследниците се карат помежду си, фирмата не реагира или няма контакт с управителя. В тези ситуации уведомяването трябва да бъде коректно и писмено. Това гарантира, че въпросът не се превръща в безкрайна сага. Когато е ясно описано как се събират пари за ремонт на общи части и как се изпращат уведомления, процесът продължава дори и когато някой не вдига телефона.
Специален момент е наемателят. Някои собственици се опитват да прехвърлят плащането върху него. Но законът казва друго: собственикът плаща, после той може да има отношения с наемателя. За входа на сградата няма значение кой живее вътре, важно е кой притежава имота.
Истината е, че тези казуси винаги съществуват, но когато всички в сградата знаят как се събират пари за ремонт на общи части, разговорът не се превръща в спор, а в процедура. Там, където има правила, има спокойствие. Там, където има писмена организация, няма драми по стълбите.
След като разгледахме реалните житейски ситуации, в следващия блок ще обобщим практични съвети за поддържане на добър климат във входа и управление, което носи резултат, а не шум.
Практични съвети за мир, ред и успешни ремонти във входа
Независимо колко добре е описано как се събират пари за ремонт на общи части, най-голямото изпитание в една етажна собственост остава човешкият фактор. Един ремонт може да бъде изпълнен технически перфектно, но ако по пътя до него входът се превърне в поле за битка, усещането за дом изчезва. В крайна сметка, хората не само живеят в една сграда, те споделят ежедневие, пространство и съдба на недвижим имот с обща стойност.
Първият и най-важен принцип е прозрачността. Когато се знае ясно как се събират пари за ремонт на общи части, кога се внасят, къде се пазят и как се изразходват, отпада нуждата от обяснения по стълбите и шушукане по междуетажните площадки. Всяка информация, поставена на таблото във входа или споделена в общ чат, намалява напрежението и поддържа доверие. Хората не се ядосват от разходите, а от липсата на яснота.
Вторият ключов момент е навременната комуникация. Винаги е по-лесно да се разбере защо и как се събират пари за ремонт на общи части, когато се обясни предварително какво точно ще се прави, защо сумата е такава, какви оферти са разгледани и какви ползи ще има за всички. Дори най-скъпият ремонт изглежда оправдан, ако се изговори, а не се спусне като изненада.
Третата полезна практика е делегиране и участие. Вход с една единствена активна фигура често се изтощава бързо и попада под огън. Но вход, в който има комисия за ремонт, човек за комуникация, касиер и общо участие, работи като малък екип. Това пази и хората, и нервите им. Така разбирането как се събират пари за ремонт на общи части се превръща не просто в процедура, а в култура на съвместно живеене.
И накрая идва уважението. Всеки има свои проблеми и разходи, но сградата е обща територия. Когато хората видят, че се говори спокойно, че има документи, че никой не ги притиска, а ги информира, атмосферата се променя. Там, където има ред и коректност, има и готовност да се помогне. И тогава въпросът как се събират пари за ремонт на общи части спира да бъде поле за спор и става нормална част от поддръжката на един дом.
След всичко казано идва моментът да затворим темата с ясно обобщение. В последния блок ще съберем най-важните принципи и ще подчертаем защо правилната организация носи спокойствие, сигурност и стойност за всички собственици.
Заключение
Една сграда живее толкова добре, колкото добре я поддържат хората в нея. И макар на пръв поглед да изглежда, че най-важното е как се ремонтира покривът или колко струва подмяната на инсталации, истинският център на всичко е организационният ред. Когато е ясно как се събират пари за ремонт на общи части, как се планират, как се пазят и как се харчат, сградата има бъдеще, а съседите имат спокойствие.
Това не е само въпрос на правила, а на култура. Там, където решенията се взимат на събрание, където протоколите са точни, където има срокове и официални уведомления, процесът е ясен и честен. Домът не е просто квадратни метри, а среда. И когато всички собственици знаят как се събират пари за ремонт на общи части и участват в този процес, сградата се развива, стойността на имотите се запазва и ежедневието в общите пространства остава нормално, чисто и подредено.
На практика това означава не само ремонт днес, а гаранция, че след пет или десет години входът няма да се превърне в проблем, а ще е дом, който остарява добре. Добрата комуникация, последователността и отчетността превръщат задължението в нормален процес, а не в конфликт. И вместо шумни спорове, има подредена общност от хора, които защитават собствеността си и знаят как да я управляват разумно.
Добре организираният вход е невидима стабилност. Там, където има правила, има доверие. Там, където има доверие, има бъдеще. И точно така една сграда запазва стойността си, а хората в нея – спокойствието, че домът им е в сигурни ръце.
Източници и бързи връзки
Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) – пълен официален текст
Основният закон, върху който стъпва всяка процедура за това как се събират пари за ремонт на общи части: свикване на ОС, мнозинства, фонд „Ремонт и обновяване“, отчетност и принудително събиране.
https://www.mrrb.bg/static/media/ups/articles/attachments/%D0%97%D0%A3%D0%95%D0%A122c2a583ae64fe9ce5befc24445b43c0.pdf
Закон за управление на етажната собственост – консолидация в Lex.bg
Актуализирана консолидация с препратки по членове. Полезно за бърза проверка как се събират пари за ремонт на общи части при различни видове ремонти и решения.
https://lex.bg/laws/ldoc/2135614516
ЗУЕС на сайта на МРРБ + официални образци
Страница на МРРБ с връзка към ЗУЕС и образци за книга на ЕС, отчет за приходи/разходи и др. Практичен ориентир как се събират пари за ремонт на общи части и как се отчита всяка стъпка.
https://www.mrrb.bg/bg/jilistna-politika/etajna-sobstvenost/zakon-za-upravlenie-na-etajnata-sobstvenost/
Протокол за Общо събрание – официален образец (държавен портал)
Примерен протокол за ОС, който показва как да се формулират решенията, за да е ясно и безспорно как се събират пари за ремонт на общи части, как се определят вноски и срокове.
https://iisda.government.bg/adm_services/service_sample_file/31383_27054
Принудително събиране на вноски – правна процедура
Разяснение на заповедното производство и как етажната собственост може да събере неплатени вноски след валидно решение. Полезно продължение на темата как се събират пари за ремонт на общи части при откази.
https://www.bgkantora.bg/statii/Prinuditelno-subirane-na-vnoskite-za-Etajnata-sobstvenost
Етажна собственост: общи части, видове ремонти и решения (Район „Лозенец“)
Обяснителен материал на общински сайт, който систематизира разликите между неотложен, необходим и основен ремонт и поставя рамка как се събират пари за ремонт на общи части.
https://lozenets.sofia.bg/uslugi/etazhna-sobstvenost/%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B0/
Примерен протокол за ОС на ЕС (Район „Искър“)
Пълен PDF образец с структура на решенията и мнозинствата. Работи като практическо ръководство как се събират пари за ремонт на общи части и как се документират разходите.
https://raioniskar.bg/data/ufiles/files/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%20%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%95%D0%A1.pdf
Какво са общи разходи и кога може да не се плаща (Pravatami)
Достъпно обяснение за случаите, в които се дължат вноски и кога не, с примери. Полезно допълнение към общата картина как се събират пари за ремонт на общи части и как се прилагат решенията.
https://www.pravatami.bg/s/1001