Управлението на етажната собственост винаги е било едно от най-чувствителните места в българските блокове – между недоволните съседи, неплащащите апартаменти и вечния спор кой колко дължи за асансьора, чистачката или ремонта на покрива. През последните две години темата отново излезе на преден план, след като бяха направени няколко важни промени в Закона за управление на етажната собственост. Тези промени, които много хора наричат обобщено „Новият закон за етажната собственост“, целят да въведат повече ред, отчетност и прозрачност в управлението на сградите, но същевременно променят и правилата кой, кога и при какви условия плаща общите разходи.

Много собственици вече се питат дали могат законно да откажат участие във фонд „Ремонт“, ако не живеят в имота, или защо плащат за асансьор, при положение че апартаментът им е на първия етаж. Други се интересуват от новите правила за събранията, електронните протоколи и регистрите, които въвежда актуализираният закон за етажната собственост. Именно тези практически въпроси показват, че влизането на новите текстове в сила през 2023 и 2024 година не е просто административна промяна, а засяга ежедневието на стотици хиляди домакинства.

Новият закон за етажната собственост дава по-ясни правила за това как се разпределят общите разходи, кога може да се иска освобождаване от тях и какви са задълженията на управителите. Разликите спрямо старите текстове са съществени – вече има изисквания за публичност на решенията, контрол на събраните средства и възможност за електронно участие в общите събрания. Но заедно с това законът въвежда и по-строги санкции при неплащане или злоупотреби с общи пари.

Тази статия ще разгледа подробно какви са реалните промени в новия закон за етажната собственост, кога може законно да не плащате общи разходи и какви права имате, ако съседите или домоуправителят не спазват правилата.

Какво представлява новият закон за етажната собственост и кого засяга?

Новият закон за етажната собственост обхваща всички жилищни и смесени сгради, в които има повече от един собственик и се ползват общи части – стълбища, покрив, двор, асансьор, мазета, входове и инсталации. Той регулира отношенията между съсобствениците и поставя ясни рамки кога едно решение е задължително, как се избира управител, как се събират такси и как се организират ремонтите. В сравнение със стария закон за етажната собственост, действащ от 2009 г., новите промени са насочени към повече контрол и отчетност на разходите, както и към възможността за електронна комуникация между живущите.

В предишния вариант много решения зависеха от добрата воля на съседите, но новият закон за етажната собственост вече предвижда регистриране на всяка сграда в национален електронен регистър. Това означава, че всяка етажна собственост ще има уникален код, под който ще се води документацията, решенията на общите събрания и отчетите за събраните средства. Така ще се сложи край на анонимното управление и ще може да се проследи кой какво е решил и какво е изпълнено.

Друг важен момент е, че се въвеждат по-ясни правила за разпределяне на общите разходи и за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“. Всеки собственик е длъжен да участва в поддръжката на общите части, но новият закон за етажната собственост определя и ситуации, в които това не се налага. Това е пряко свързано с въпроса кога не плащам общи разходи на етажната собственост – тема, по която доскоро липсваше конкретика и която създаваше безкрайни конфликти между съседите.

Най-същественото в промените е, че законът вече прави разлика между обитаван и необитаван имот. Ако даден апартамент не се използва, не се отоплява и не причинява разходи на общите части, собственикът може да бъде частично или изцяло освободен от месечните такси, след като подаде декларация пред управителя. Това е напълно нов механизъм, който заменя старите неясни текстове и дава реален инструмент за избягване на несправедливи плащания.

Новият закон за етажната собственост засяга не само живущите в блока, а и наемателите, инвеститорите и дори банките, които отпускат кредити за апартаменти. Всеки участник вече има задължения, свързани с поддръжката и отчетността, а неизпълнението им може да доведе до глоба или до съдебен спор. Така държавата се стреми да въведе ред в управлението на сградите и да намали напрежението, което години наред се трупаше заради липсата на ясни правила.

В последните месеци все повече собственици се интересуват как новият закон за етажната собственост ще промени задължението за регистрация на сградите и управителите. Законът вече въвежда електронно вписване на всяка етажна собственост в официален държавен регистър, като процедурата и сроковете са подробно описани в статията за вписване по закона за етажната собственост.

Реалните промени в новия закон за етажната собственост (2023–2025 г.)

За първи път от повече от десетилетие държавата предприе цялостна актуализация на правилата, които уреждат общия живот в сградите. Новият закон за етажната собственост вече не е просто формален документ за провеждане на събрания – той е рамка, която въвежда реални механизми за контрол, отчетност и прозрачност. Промените са насочени не само към управителите, а и към всеки собственик, който участва в поддръжката на сградата.

Най-съществената промяна е създаването на Национален електронен регистър на етажната собственост. До този момент всяка сграда водеше свои тетрадки, протоколи и ръкописни решения, които често се губеха или се подменяха. Новият регистър ще централизира информацията за всички етажни собствености в страната. Там ще се вписват управителите, съставите на контролните комисии, отчетите за разходи, както и актуалният статус на фонда „Ремонт и обновяване“. Това е огромна стъпка напред, защото въвежда публичност и проследимост – две неща, които липсваха в досегашния закон за етажната собственост.

Друга важна новост е свързана с провеждането на общите събрания. Новият закон за етажната собственост допуска електронно участие, включително чрез видеоконференция, подписване с квалифициран електронен подпис и дистанционно гласуване. Това означава, че собствениците, които живеят в чужбина или не могат да присъстват физически, вече имат възможност да участват пълноценно в решенията на своята етажна собственост.

Законът предвижда и по-строги изисквания към управителите. Всеки домоуправител ще бъде задължен да подава годишен финансов отчет, който ще се вписва в регистъра. При липса на отчет или при установени злоупотреби глобите могат да достигнат до няколко хиляди лева. Това е една от най-дълго очакваните промени, тъй като през годините най-честите спорове възникваха именно около липсата на отчетност за събраните средства.

Новият закон за етажната собственост също така въвежда по-ясни правила за разпределение на общите разходи и определяне на таксите за поддръжка. Вече няма да се допуска различно тълкуване на това кой дължи за асансьора, осветлението или почистването на входа. Текстовете са изчистени и ясно определят, че всеки собственик участва в поддръжката на общите части, независимо дали ползва жилището или не – освен в определени изключения, за които ще стане дума по-нататък.

Интересна новост е и възможността всяка етажна собственост да открие банкова сметка на името на сградата. Така се премахва практиката парите да се събират „на ръка“, без контрол и отчетност. Вече всички приходи и разходи ще минават през официална сметка, което защитава както управителя, така и собствениците.

Промените засягат и глобите за системни нарушители – тези, които не плащат или не спазват решенията на общото събрание. Санкциите вече са по-високи, а процедурата за събиране на дълговете е опростена. Законът позволява управителят да заведе дело от името на етажната собственост, без да се налага ново решение от общото събрание, ако дългът е доказан и просрочен.

Всички тези промени имат една цел – да се изведе управлението на сградите на по-високо ниво и да се прекъсне порочният модел на неясни сметки и безотчетни домоуправители. Новият закон за етажната собственост не просто въвежда нови текстове, а променя философията на съжителството в многофамилните сгради.

Общите разходи в новия закон за етажната собственост – как се изчисляват и кои са задължителни?

Една от темите, които най-често пораждат напрежение между съседите, са общите разходи. Новият закон за етажната собственост поставя ясен ред в начина, по който те се определят, изчисляват и събират. Според актуализираните текстове всички собственици участват в поддръжката на общите части на сградата пропорционално на идеалните си части. Това означава, че колкото по-голям е апартаментът, толкова по-висок е делът му в общите плащания – независимо дали жилището се обитава или не.

Новият закон за етажната собственост въвежда и разграничение между задължителни и доброволни разходи. Задължителните включват поддръжката на асансьора, осветлението на стълбището, почистването на входа, сметосъбирането и всички дейности, без които сградата не може да функционира безопасно. Доброволните, от своя страна, са свързани с подобрения – например саниране, поставяне на видеонаблюдение, подмяна на дограма или декоративни ремонти. Решенията за тези допълнителни дейности се взимат с мнозинство и не могат да бъдат налагани на несъгласни собственици, освен ако не са пряко свързани със сигурността на сградата.

В миналото в стария закон за етажната собственост често липсваше яснота какво точно влиза в общите разходи. Много входове си измисляха собствени правила – едни плащаха за асансьора, други не, а трети отказваха да участват във фонд „Ремонт“, защото не ползват апартамента. Новият закон за етажната собственост прекратява тези спорове, като въвежда конкретен списък с дейности и разходи, които задължително се покриват от всички. Така се избягва субективното тълкуване и се премахва възможността управителят да прилага различни правила за различни собственици.

Законът също така регламентира и създаването на фонд „Ремонт и обновяване“, който е задължителен за всяка етажна собственост. Средствата във фонда се използват за основни ремонти, подмяна на покрив, инсталации и фасади, като събирането им вече трябва да се извършва по банков път. Това е голяма стъпка напред, защото новият закон за етажната собственост въвежда финансова дисциплина, каквато до този момент липсваше.

Определянето на размера на месечните такси остава в компетенцията на общото събрание. Въпреки това новите текстове уточняват, че домоуправителят е длъжен да води отчет за всички плащания и да ги представя ежегодно пред собствениците. При отказ или липса на отчетност глобите вече са сериозни, а при повторно нарушение може да се стигне до отстраняване на управителя.

Новият закон за етажната собственост дава и право на контрол на всеки собственик – той може да поиска достъп до отчетите, фактурите и договорите, сключени от името на входа. Това гарантира прозрачност и намалява напрежението, особено в по-големите кооперации, където досега често се водеха спорове за липсващи пари или „изчезнали“ средства от касата.

Всички тези промени показват, че целта на законодателя е не просто да преразпредели плащанията, а да създаде нов модел на отговорност. Общите разходи вече не са въпрос на добра воля, а на ясна правна уредба, която защитава както активните, така и отсъстващите собственици.

В контекста на застроената собственост много от сградите следят внимателно как програмата за енергийна ефективност 2025 ще се отрази на фонд „Ремонт и обновяване“, особено с оглед на новите правила от новият закон за етажната собственост, който повишава изискванията за отчетност и прозрачност в сградите. Подробности за условията и сроковете по програмата можете да намерите в материала за програма за енергийна ефективност 2025.

Кога не плащам общи разходи на етажната собственост според новия закон?

Това е въпросът, който вълнува най-много собственици, особено тези, които не живеят постоянно в жилището си. Новият закон за етажната собственост въвежда по-ясни и справедливи критерии за освобождаване от плащане на общи такси, но не означава, че всеки, който не ползва имота, е автоматично освободен. Законът прави разлика между временно необитавани жилища и такива, които реално не създават никакви разходи за сградата.

Собственикът може да не плаща общи разходи, ако жилището не се използва изобщо – няма наематели, няма ток, вода и отопление, а достъпът до общите части е ограничен. За да се приложи това изключение, новият закон за етажната собственост изисква подаване на писмена декларация до управителя на етажната собственост. В нея трябва да се посочат причините, срокът и обстоятелствата, поради които имотът не се обитава. Управителят има право да извърши проверка, а общото събрание може да потвърди или отхвърли искането.

Ако апартаментът не се ползва, но собствениците все пак имат достъп до общите части – например за склад или сезонно ползване – тогава освобождаването е частично. Новият закон за етажната собственост уточнява, че в такива случаи се дължат само разходите, които гарантират нормалното функциониране на сградата – минимална поддръжка на осветление, охрана или общи ремонти.

Особено важен момент са разходите за асансьор. В стария закон за етажната собственост липсваше единен стандарт и всеки вход решаваше по различен начин дали живеещите на първия етаж плащат. Сега законът изрично посочва, че собствениците, чиито имоти нямат достъп до асансьора, могат да бъдат освободени от участие в тези разходи. Това означава, че ако жилището е на партер или има отделен вход без връзка с асансьора, собственикът не плаща за неговата поддръжка.

Друга категория освобождавания са случаите, при които сградата е в процес на основен ремонт и част от апартаментите не се обитават по технически причини. В тези ситуации разходите за текуща поддръжка могат временно да бъдат спрени, докато ремонтът приключи. Тази промяна в новия закон за етажната собственост се въвежда, за да се предотвратят конфликти между активните и пасивните съсобственици, когато някой не може да ползва жилището си по независещи от него причини.

Важно е да се отбележи, че отказът от плащане без писмено уведомление или без решение на общото събрание се счита за нарушение. В такъв случай управителят има право да заведе иск от името на етажната собственост и съдът може да наложи санкции. Въпреки това законът допуска известна гъвкавост – ако собственикът представи доказателства, че не е ползвал жилището повече от шест месеца, може да бъде освободен със задна дата.

Новият закон за етажната собственост внася яснота и за случаите, когато имотът е отдаден под наем. Ако наемателят не плаща месечните такси, отговорността остава за собственика, освен ако в договора не е уговорено друго. Това е важен момент, защото предотвратява практиката някои собственици да прехвърлят отговорността на трети лица и да се укриват от задълженията си.

С тези промени се слага край на хаоса, при който всеки вход определяше свои собствени правила. Сега освобождаването от плащане се прилага само при конкретно установени случаи и по документи. Така новият закон за етажната собственост постига баланс между справедливост и отговорност – никой не плаща за нещо, което не ползва, но и никой не може да се измъква от общите разходи без основание.

Какво се случва, ако откажа да плащам – санкции и съдебна практика по новия закон за етажната собственост?

Отказът да се плащат общи разходи е една от най-честите причини за напрежение между съседите, а новият закон за етажната собственост поставя край на неяснотите по този въпрос. Законодателят вече дава конкретни механизми за действие срещу собственици, които отказват да участват в издръжката на сградата, като същевременно защитава и онези, които имат основателни причини да бъдат временно освободени.

При първо нарушение управителят на етажната собственост има право да издаде писмено предупреждение. Ако в срок до един месец сумата не бъде внесена, се преминава към следващата стъпка – съставяне на акт за неизпълнение. Този документ се вписва в регистъра и може да се използва като доказателство при съдебен иск. Новият закон за етажната собственост предвижда, че след две последователни неплащания управителят вече не се нуждае от ново решение на общото събрание, за да подаде иск за събиране на дължимите такси. Това съкращава значително процедурата и улеснява работата на входовете, където има хронични длъжници.

Глобите при системно неплащане също са увеличени. Старият закон за етажната собственост допускаше санкции до 150 лева, но новите текстове предвиждат глоби до 500 лева за физически лица и до 1000 лева за фирми, които притежават апартаменти, но не участват в общите разходи. При повторно нарушение санкцията се удвоява, а при отказ от съдействие домоуправителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение от районния съд.

Съдебната практика по новия закон за етажната собственост вече започва да се развива активно. Съдилищата приемат, че неплащането на общи такси представлява неоснователно обогатяване за сметка на останалите собственици. Дори ако жилището не се ползва, съдът често признава задължението за минимално участие в поддръжката, освен ако собственикът не е доказал чрез декларация и проверка, че имотът е напълно необитаем. Това решение е в унисон с принципа, че всеки съсобственик носи отговорност за състоянието на сградата.

Интересен момент е и новата възможност за вписване на дълговете към етажната собственост в имотния регистър. Така, ако се стигне до продажба, неплатените задължения излизат като тежести върху имота и купувачът може да ги види още преди сделката. Това е съществена промяна, която осигурява защита на добросъвестните купувачи и принуждава длъжниците да уредят сметките си, преди да продадат жилището.

Новият закон за етажната собственост също така въвежда по-ясен ред при изпълнението на съдебните решения. Ако съдът постанови плащане, а собственикът откаже да внесе сумата, домоуправителят може да поиска запор върху банкови сметки или възбрана върху имота. Това беше невъзможно в предишния закон, където липсваше правна дефиниция за колективно вземане от името на сградата.

На практика тези промени водят до повече дисциплина. Входовете, които започват да прилагат правилно новия закон за етажната собственост, отчитат значително по-малко дългове и повече прозрачност. Когато всички разбират, че санкциите са реални и неизбежни, броят на доброволните плащания нараства, а конфликтите между съседите намаляват.

Важно е да се отбележи, че законът не цели да наказва, а да регулира. Всеки собственик, който има затруднения, може да поиска отсрочка, разсрочване или временно освобождаване, ако представи аргументирани причини. Това прави новият закон за етажната собственост не просто по-строг, а и по-гъвкав, адаптиран към реалните нужди на хората.

Темата за общия ред в жилищните сгради неизбежно засяга и отглеждането на животни в тях. За да се избегнат конфликти между съседи, е важно да се познават актуалните правила, които уреждат този въпрос. Повече за тях можете да прочетете в статията за новия закон за домашни любимци.

Ролята на домоуправителя и контролната комисия в новия закон за етажната собственост

Новият закон за етажната собственост поставя особено силен акцент върху отговорността на управителите и контролните органи. Ако досега домоуправителят беше възприеман по-скоро като доброволец, който „събира пари за чистачка“, сега неговата роля се превръща в реална административна функция. Законът вече го определя като законен представител на етажната собственост, който носи отговорност за отчетност, финансови операции и изпълнение на всички решения, взети от общото събрание.

Според новия закон за етажната собственост всеки управител трябва да води официален регистър на приходите и разходите, да съхранява документите за всички плащания и да представя годишен отчет пред собствениците. Този отчет не е пожелателен, а задължителен документ, който се вписва в националния електронен регистър. Ако управителят не го подаде в срок, подлежи на глоба, а при повторно нарушение може да бъде отстранен с решение на общото събрание.

Новият закон за етажната собственост въвежда и задължението за публичност – всеки собственик има право да се запознае със сметките, договорите и разходите на входа. Домоуправителят вече не може да отказва достъп до информация, независимо от личните си отношения със съседите. Това е ключов момент, който цели да прекрати дългогодишните спорове за липсващи касови бележки или неясно похарчени пари.

Отделно се създава и контролна комисия, която следи за спазването на закона и правилника за вътрешния ред. В по-малките сгради това може да е един човек, а в големите – тричленен състав. Комисията има право да изисква документи, да проверява банкови извлечения и да сигнализира Агенцията по вписванията при нарушения. За първи път новият закон за етажната собственост дава на собствениците инструмент за реален контрол над управлението, а не само формални заседания без последици.

В новият закон за етажната собственост се въвежда и възможност за професионален домоуправител – физическо или юридическо лице, което може да управлява няколко сгради срещу възнаграждение. Това е изцяло нова фигура в българската практика и има за цел да улесни големите комплекси, където управлението е сложно и изисква опит. Законът за етажната собственост поставя условия за такава дейност: лицето трябва да е регистрирано, да има договор с всяка етажна собственост и да предоставя финансов отчет.

Ролята на контролната комисия става ключова и при спорове. Ако се установи, че управителят злоупотребява с доверие или укрива информация, комисията може да поиска неговото отстраняване и да насрочи нови избори. Така новият закон за етажната собственост създава баланс между власт и отговорност – никой не може да управлява без отчет, но и никой не може да злоупотребява с контролните механизми.

Тази нова структура прави управлението на етажната собственост по-близко до модела на малка фирма: има управител, контролен орган, годишен отчет и ясни правила. Именно тази професионализация е целта на новите текстове – да превърне хаотичните входове с тетрадки и устни уговорки в прозрачни и подредени организации, където всеки знае правата и задълженията си.

Какво предстои – национален регистър и електронни събрания според новия закон за етажната собственост

След като бяха приети първите промени, новият закон за етажната собственост продължава да се развива. Основната цел на законодателя през 2025 г. е въвеждането на национален електронен регистър на всички етажни собствености и пълно дигитализиране на административните процеси в сградите. Това ще бъде най-голямата промяна от създаването на самия закон за етажната собственост досега и ще засегне всяко жилище в страната.

Регистърът ще се поддържа от Агенцията по вписванията и ще обхваща над един милион сгради. В него ще се вписват имената на управителите, членовете на контролните комисии, отчетите на фонд „Ремонт и обновяване“, както и всички решения на общите събрания. Новият закон за етажната собственост изисква всеки вход да се регистрира в шестмесечен срок от влизането в сила на системата. След този срок етажните собствености, които не са вписани, няма да могат да откриват банкови сметки или да извършват официални плащания.

Това ще сложи край на тетрадките и хартиените протоколи. Всяко решение ще се въвежда онлайн, с цифров подпис и автоматична дата на публикуване. Така новият закон за етажната собственост гарантира прозрачност и проследимост – всеки собственик ще може да види историята на сградата си, без да зависи от добрата воля на управителя.

Друга ключова стъпка е въвеждането на електронни събрания. Законът позволява те да се провеждат онлайн чрез видеоконференция, като гласовете се удостоверяват с квалифициран електронен подпис. Това е решаващо за хората, които живеят в чужбина или извън града и досега не можеха да участват активно в решенията. Новият закон за етажната собственост дава възможност за дистанционно участие, което ще направи управлението на сградите по-демократично и реално представително.

В момента Министерството на регионалното развитие подготвя техническите параметри на системата, а тестовата фаза трябва да започне през 2026 г. Очаква се платформата да се интегрира и с други държавни услуги – например с кадастралната карта и с имотния регистър, така че при промяна на собствеността новият собственик автоматично да бъде вписван в регистъра.

Новият закон за етажната собственост предвижда и въвеждане на електронен архив за всяка сграда. Там ще се съхраняват протоколите от събранията, отчетите за разходи, банковите извлечения и дори снимки от извършени ремонти. По този начин се осигурява дългосрочна защита на данните и се избягва манипулиране на историята на етажната собственост.

Очаква се тези промени да облекчат и работата на нотариусите и съдиите, които често изискват доказателства за проведени събрания или решения. След въвеждането на регистъра документите ще могат да се изтеглят директно, без нужда от заверени копия и хартиени досиета.

Всичко това показва, че новият закон за етажната собственост не просто въвежда нови правила, а подготвя преход към изцяло дигитално управление на сградите. Целта е да се намали бюрокрацията, да се увеличи прозрачността и да се даде повече сигурност както на собствениците, така и на инвеститорите.

В контекста на модерното жилищно управление много входове адаптират правилата за живот в общите части, съгласно измененията, които се подготвят в новия закон за етажната собственост. Повече подробности вижте в материала за нов закон за шума в жилищни сгради.

Заключение

Новият закон за етажната собственост променя не само текстовете, а и цялата философия на това как се живее в една сграда. След години на неясни правила и конфликти между съседи, законодателят поставя ясен ред, прозрачност и отговорност за всеки участник в общото управление. Промените, въведени между 2023 и 2025 г., засягат както разпределението на разходите, така и начина, по който се управлява и контролира общата собственост.

Вече е ясно кой плаща, кой може да бъде освободен и кога това се прави по законен ред. Новият закон за етажната собственост урежда детайлно случаите, в които собствениците могат да поискат частично или пълно освобождаване от общите такси, както и задълженията на онези, които ползват общите части ежедневно. С това се постига баланс между справедливост и колективна отговорност – никой не плаща за нещо, което не ползва, но и никой не може да се измъкне от общите задължения без основание.

Дигиталният регистър, годишните отчети, електронните събрания и строгият контрол върху управителите ще направят управлението на етажната собственост по-прозрачно и сигурно. Така новият закон за етажната собственост не само решава стари проблеми, но и подготвя терена за бъдещ модел на съвместно живеене, където всичко се документира, проверява и защитава по електронен път.

Важно е обаче собствениците да разберат, че новият закон за етажната собственост няма да проработи сам – той изисква активност, участие и информираност. Общото събрание не е формалност, а инструмент, чрез който може да се постигне ред и устойчивост в управлението на имотите. Законът дава рамката, но резултатът зависи от това доколко хората в сградата са готови да спазват правилата и да действат като реална общност.

Така новият закон за етажната собственост се превръща в най-сериозната реформа в жилищната среда от повече от десетилетие. Той поставя нов стандарт на взаимодействие между съседи, институции и управляващи, като целта е проста – повече ред, прозрачност и справедливост в сградите, в които живеем.

Източници и бързи връзки

Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Разяснения по новия закон за етажната собственост

Официална страница на МРРБ с публикувани указания, проекти и обяснения относно прилагането на новите правила за етажната собственост и националния регистър на сградите.
https://www.mrrb.bg/bg/

Агенция по вписванията – Регистър на етажната собственост

Държавният орган, който ще поддържа електронния регистър според новия закон за етажната собственост, с информация за сроковете и задълженията на управителите.
https://www.registryagency.bg/

Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) – актуален текст

Пълният и действащ текст на закона, включващ последните изменения от 2023 и 2024 г., които уреждат новия режим на управление на сградите.
https://lex.bg/laws/ldoc/2135623678

Държавен вестник – бр. 82 от 2023 г.

Официалното издание, в което са публикувани промените в закона за етажната собственост, влизащи в сила от септември 2023 г.
https://dv.parliament.bg/

Capital.bg – Анализ на реформата в управлението на етажната собственост

Журналистически материал, който разглежда защо беше необходим новият закон за етажната собственост и какво означава дигиталният регистър за собствениците.
https://www.capital.bg/

Offnews.bg – Как ще работи новият електронен регистър на етажната собственост

Разяснителна статия с експертни мнения и коментари на юристи относно новите задължения на управителите и собствениците в сградите.
https://offnews.bg/

BNT.bg – Репортаж: Какво се променя с новия закон за етажната собственост

Видео и статия с обобщение на ключовите промени, мнения на домоуправители и реакции от граждани след въвеждането на електронните събрания.
https://bnt.bg/

Ciela.net – Закон за управление на етажната собственост (консолидиран текст)

Консолидиран текст на новия закон за етажната собственост с лесна навигация по членове и актуализирани препратки към подзаконовите актове.
https://www.ciela.net/