В българските градове и села почти няма улица без куче на двор, котка на прозореца или кокошки, които се чуват в съседния квартал. За едни това е част от нормалния живот в населено място, за други – постоянен източник на шум, миризми и нерви. Едно лаещо куче през нощта, петел, който буди блока в пет … Продължение
Докато пазаруваме мебели, сменяме настилки и мислим за ремонт на банята, застраховка жилище често остава някъде на заден план, като нещо „за по-нататък“. Истината обаче е, че един дефектирал бойлер, спукан щранг в стар панелен блок, пожар от късо съединение или силна буря могат за минути да унищожат това, в което сме инвестирали години труд … Продължение
Всеки, който някога е опитвал да вкара по-широка кола в „нов модерен комплекс“, знае какво е да отваряш вратата на десет сантиметра, да се провираш странично и да се молиш да не чукнеш съседното огледало. На чертежа всичко изглежда подредено, колите са нарисувани като кутийки, а инвеститорът уверява, че „всичко е по наредба“. В реалността … Продължение
На хартия паркиране пред гараж е просто още една кола на улицата. В реалния живот това често означава закъсняла работа, пропуснат час при лекар, изпуснат самолет или пълна безизходица, когато трябва да изкараш колата в спешен момент. Собственикът на гаража гледа през прозореца как непознат е оставил автомобила си точно пред вратата, уж „само за … Продължение
Преди десетина години човек спокойно можеше да си купи апартамент, без изобщо да мисли къде ще слага колата. И да има, и да няма гараж пред блока, все някак си се намираше място между калта, тревата и тротоара. Днес ситуацията е напълно различна. В големите градове свободното място пред входа е по-скоро изключение, а вечерните … Продължение
Всеки, който е живял в кооперация или блок, знае, че истинските драми рядко се развиват по новините – те са на таблото във входа. Неплатена такса за асансьора, теч по стълбището, изгоряла лампа, която месеци наред никой не сменя, спор за това кой колко дължи и защо “аз да плащам, като почти не живея тук”. … Продължение