Закон за придобиване на имот по давност: Пълно ръководство за придобиване на имот и земя по закон

В България съществува законов механизъм, който позволява придобиването на собственост върху имот без покупко-продажба или наследяване – това е Закон за придобиване на имот по давност. Той е уреден в Закона за собствеността и дава възможност едно лице да стане собственик, ако е упражнявало владение върху даден имот в продължение на определен срок и при определени условия. Тази възможност се прилага както за жилища, така и за земеделски земи, като всяка категория има своите особености.

Много хора дори не подозират, че Закон за придобиване на имот по давност може да им гарантира права, ако са обитавали или стопанисвали имот в продължение на години без прекъсване и без да бъдат оспорвани. Важно е обаче да се знаят сроковете, условията, доказателствата и възможните ограничения, за да не се стигне до загуба на време или съдебни спорове.

В тази статия ще разгледаме всички основни случаи на придобиване по давност – от плащането на данъци и доказването чрез свидетели, до специфични ситуации като съсобственост, наследство и земеделски земи. Целта е да получите пълна и практична информация как работи Закон за придобиване на имот по давност в реални условия.

Закон за придобиване на имот по давност

Закон за придобиване на имот по давност е регламентиран основно в чл. 79 и следващите от Закона за собствеността. Според него, ако едно лице владее даден имот като свой в продължение на определен срок, то може да придобие собствеността му по закон, дори и да няма нотариален акт.

Съществуват два основни вида придобивна давност:

1. Обикновена придобивна давност – изисква владение в продължение на 10 години.
2. Кратка придобивна давност – изисква 5 години владение, но само ако лицето има правно основание (например договор, който впоследствие се оказва нищожен).

За да се приложи Закон за придобиване на имот по давност, трябва да са изпълнени следните условия:

• Владението да е непрекъснато – без прекъсване от действия на истинския собственик или съдебни процедури.
• Владението да е явно – собственикът или трети лица трябва да могат да видят, че владелецът се държи като собственик.
• Владението да е несъмнено – да няма двусмислие кой е реалният ползвател на имота.

Съдебната практика показва, че Закон за придобиване на имот по давност е приложим и при имоти в урбанизирани територии, и при земеделски земи, но с някои ограничения, за които ще говорим по-нататък. При всяко придобиване по давност е препоръчително да се водят доказателства – разписки, данъчни бележки, снимки, свидетелски показания – за да се удостовери реалното владение. Закон за придобиване на имот по давност урежда условията, при които лице може да придобие собственост върху имот чрез явно, непрекъснато и несъмнено владение за определен срок.

При дела по придобивна давност често възникват спорове между съсобственици относно ползването и границите на имота. За да разграничите правата и задълженията по видове, вижте Видове съсобственост: проблеми със съсобственик, където са обяснени разликите и типичните конфликти. Така по-лесно ще прецените кога е налице изключително владение и как да действате правилно.

Придобиване на имот чрез плащане на данъци

Една от често срещаните ситуации при прилагането на Закон за придобиване на имот по давност е, когато лицето е плащало дълго време данъците за имота. Това обаче не е автоматична гаранция, че собствеността ще бъде придобита, но в съдебната практика плащането на данъци се приема като сериозно доказателство за упражняване на владение.

Придобиване на имот чрез плащане на данъци обикновено се комбинира с други доказателства – например свидетелски показания или документи, показващи, че лицето е извършвало ремонти и поддръжка на имота. Само по себе си плащането на данъци не е достатъчно за придобиване по давност, но в съда то има значителна тежест като доказателство, че имотът се ползва като собствен.

При придобиване на имот чрез плащане на данъци трябва да се докаже, че данъците са плащани лично от лицето, което претендира собствеността, и че това е ставало в продължение на целия изискуем срок по Закон за придобиване на имот по давност – 5 години при кратка и 10 години при обикновена придобивна давност.

Важно е също да се установи, че плащането е било доброволно, а не по молба или за сметка на истинския собственик. В противен случай съдът може да приеме, че лицето е било просто пълномощник или помощник, а не владелец.

В съдебните дела по придобиване на имот чрез плащане на данъци често се изискват разписки, квитанции и удостоверения от общината. Колкото по-подробни и последователни са тези документи, толкова по-голям е шансът искът за придобиване по давност да бъде уважен.

Придобиване на имот по давност от съсобственик

Придобиване на имот по давност от съсобственик е специфична и често сложна процедура, защото съсобствеността предполага, че всеки съсобственик има законно право да ползва целия имот, но в рамките на своя дял. За да може един съсобственик да придобие целия имот чрез Закон за придобиване на имот по давност, трябва да докаже, че е започнал да владее частите на останалите съсобственици като свои и че това е било явно, несъмнено и непрекъснато в продължение на изискуемия срок.

При придобиване на имот по давност от съсобственик ключов момент е т.нар. „отблъскване на владението“ – тоест действия, с които съсобственикът недвусмислено показва, че не признава правата на останалите. Това може да бъде заключване на имота, извършване на ремонти без тяхно съгласие, отдаване под наем и събиране на наемите само за себе си или друго поведение, което ясно демонстрира изключителност на владението.

Законът е ясен – обикновеното ползване на имота от един съсобственик, дори и дългогодишно, не е достатъчно. За да има придобиване на имот по давност от съсобственик, е необходимо да се докаже, че останалите съсобственици са били уведомени за промяната и че не са предприели действия да защитят своите права.

Съдебната практика изисква наличието на свидетели, писмени документи, данъчни плащания и други доказателства, че съсобственикът е действал като единствен собственик. Ако такова поведение продължи поне 10 години при обикновена придобивна давност (или 5 години при кратка, ако има правно основание), искът може да бъде уважен.

Закон за придобиване на имот по давност в този случай поставя висока доказателствена тежест върху претендиращия съсобственик. Липсата на ясни действия за „отблъскване“ почти винаги води до отхвърляне на иска.

Придобиване на имот чрез свидетели

Придобиване на имот чрез свидетели е често срещана практика при дела по Закон за придобиване на имот по давност, особено когато липсват достатъчно писмени доказателства. Свидетелските показания могат да потвърдят, че дадено лице е владяло имота явно, непрекъснато и като свой в продължение на изискуемия срок.

При придобиване на имот чрез свидетели съдът обикновено изслушва съседи, роднини или други лица, които имат непосредствени наблюдения върху ползването на имота. Важно е свидетелите да бъдат убедителни и последователни в показанията си, защото всяко противоречие може да намали тежестта на доказателството.

Обикновено свидетелите описват:

• От кога претендиращият владелец живее или стопанисва имота.
• Дали е извършвал ремонти, ограждане или поддръжка.
• Дали други лица са претендирали за собственост през този период.

Закон за придобиване на имот по давност допуска свидетелски показания да се комбинират с писмени доказателства – данъчни разписки, снимки, договори, които подкрепят твърденията. Само устни свидетелства, без други доказателства, са по-рискови и често не са достатъчни за спечелване на делото.

В случаите, когато се прилага придобиване на имот чрез свидетели, е важно да се избират хора, които реално са наблюдавали имота през целия давностен срок. Свидетели „по слух“ или такива, които познават ситуацията само от разкази, почти винаги се отхвърлят от съда.

Доброто съчетаване на свидетелски показания с останалите доказателства значително увеличава шансовете за успешно придобиване на имота по давност.

Необходими документи за придобиване на имот по давност

За да бъде успешно приложен Закон за придобиване на имот по давност, освен свидетелските показания често е нужно представяне на солиден пакет документи. Те служат като обективно доказателство, че владението е било явно, несъмнено и непрекъснато в рамките на изискуемия срок.

Най-често срещаните необходими документи за придобиване на имот по давност включват:

1. Удостоверение за данъчна оценка – издава се от общината и доказва, че имотът е деклариран и се плащат данъци за него.
2. Квитанции за платени данъци и такси – серия от разписки, покриващи целия давностен срок (5 или 10 години).
3. Скица на имота – за урбанизирани имоти се издава от кадастъра, а за земеделски земи – от съответната служба по земеделие.
4. Удостоверения за липса на тежести – доказва, че имотът не е ипотекиран или обременен с права на трети лица.
5. Снимков материал – полезен за доказване на ремонти, ограждане или поддръжка.
6. Договори или други документи за владение – дори и да са невалидни като нотариални актове, те могат да се използват за кратка придобивна давност.

Към необходими документи за придобиване на имот по давност могат да се добавят и удостоверения от съседи, протоколи от общински проверки или други административни документи, които показват реално ползване на имота.

Закон за придобиване на имот по давност не изисква всички тези документи да са налични едновременно, но колкото повече доказателства бъдат представени, толкова по-големи са шансовете за успех. Обичайно документите се подават заедно с молбата до нотариуса или в хода на съдебното производство, ако се стигне до такова.

Молба-декларация за придобиване на имот по давност – образец

Когато се прилага Закон за придобиване на имот по давност, често първата официална стъпка е подаването на молба-декларация за придобиване на имот по давност до нотариус, който има правомощия в района на имота. Тази молба е ключов документ, чрез който започва нотариалното производство за признаване на собствеността.

Какво съдържа молба-декларацията?
В нея задължително се вписват:

• Пълните данни на заявителя – три имена, ЕГН, адрес за кореспонденция.
• Описание на имота – адрес, площ, граници, идентификатор по кадастър.
• Видът на придобивната давност – обикновена (10 години) или кратка (5 години) и правното основание.
• Обстоятелства, доказващи владението – кога е започнало, как е упражнявано, има ли прекъсване.
• Списък с приложените доказателства – квитанции, скици, свидетелски списък и други.

Молба-декларация за придобиване на имот по давност – образец обикновено е в писмена форма и трябва да бъде подписана лично от заявителя. Макар да няма единен задължителен формат, нотариусите имат утвърдени бланки, които покриват законовите изисквания.

Процедура по подаване:

1. Молбата се подава при нотариус, чийто район обхваща местоположението на имота.
2. Към нея се прилагат всички необходими документи за придобиване на имот по давност.
3. Нотариусът проверява документите и насрочва дата за изслушване на свидетелите.
4. След изясняване на всички факти и доказателства, се издава нотариален акт за собственост по давност.

Закон за придобиване на имот по давност не задължава да се ползва именно този път – вместо нотариално производство може да се мине през съдебно дело, но нотариалната процедура е по-бърза, ако няма спор между страните.

Прекъсване на придобивна давност

В рамките на Закон за придобиване на имот по давност едно от най-важните понятия е прекъсване на придобивна давност. Това е ситуация, при която вече изтеклото време на владение губи значение и срокът започва да тече отначало. Причината е, че собственикът или друго лице е предприело действия, които поставят под съмнение непрекъснатостта на владението.

Основни случаи на прекъсване на придобивна давност:

1. Предявяване на иск от собственика – ако собственикът заведе съдебно дело за имота, давността се прекъсва в деня на подаване на иска.
2. Признаване на правото на собственика от владелеца – писмено или устно потвърждение, че имотът не е негов.
3. Доброволно предаване на имота – връщане на владението на истинския собственик.
4. Налагане на възбрана или други ограничителни мерки – съдебни или административни действия, които отнемат контрола върху имота.

При прекъсване на придобивна давност времето, натрупано преди прекъсването, не се брои. След отстраняване на причината срокът започва да тече от нула. Това е особено важно за лицата, които смятат, че вече са натрупали необходимите години по Закон за придобиване на имот по давност – едно съдебно действие може да върне процеса в изходна позиция.

В съдебната практика често се спори дали дадено действие действително е довело до прекъсване на придобивна давност. Например, получаването на нотариална покана или писмо от собственика невинаги се счита за прекъсване, ако след това не са предприети реални стъпки за връщане на владението.

За да се избегнат изненади, всеки, който се позовава на давност, трябва редовно да проверява дали срещу него няма започнали процедури, които биха могли да спрат или занулят срока.

Придобивна давност между наследници

Придобивна давност между наследници е една от най-сложните хипотези при прилагането на Закон за придобиване на имот по давност, защото наследниците по закон вече имат права върху имота и владението им не се счита автоматично за изключително. За да може един наследник да придобие по давност дяловете на останалите, той трябва да докаже, че е извършвал явни и категорични действия, показващи, че не признава техните права.

При придобивна давност между наследници най-важното е наличието на т.нар. „отблъскване на владението“. Това може да се изрази в:

• Заключване на имота и недопускане на другите наследници.
• Самостоятелно отдаване под наем и задържане на приходите.
• Продажба на част от имота на трети лица без съгласието на останалите.
• Ремонти и преустройства, извършвани без съгласуване.

Съдът е изключително внимателен при тези случаи. Обикновеното живеене или ползване на имота от един наследник, дори в продължение на десетилетия, не е достатъчно за придобивна давност между наследници. Необходимо е останалите да са били ясно уведомени, че владението се упражнява като изключителен собственик, и да не са реагирали в рамките на 10 години (или 5 при кратка давност).

При дела по Закон за придобиване на имот по давност в наследствени отношения особено значение имат свидетелските показания на съседи, писмени документи за извършени подобрения, квитанции за платени данъци и такси, издадени само на името на претендиращия наследник.

В обобщение, придобивна давност между наследници е възможна, но доказателствената тежест е голяма и изисква ясни, еднозначни и непрекъснати действия срещу останалите наследници.

Придобивна давност между съсобственици

Придобивна давност между съсобственици е сходна на тази между наследници, но има и ключови различия. При съсобствеността правото на ползване на целия имот е общо за всички съсобственици, като всеки притежава идеална част. За да може един от тях да придобие по давност дяловете на останалите по Закон за придобиване на имот по давност, трябва да се докаже, че владението е било изключително и че останалите съсобственици са били изрично уведомени за това.

При придобивна давност между съсобственици обикновеното ползване на имота – живеене, обработване на земя, дори извършване на ремонти – не е достатъчно. Необходимо е явен акт на „отблъскване“ на владението, който ясно показва, че другите съсобственици вече нямат достъп или контрол. Това може да включва:

• Поставяне на ограда или заключване на имота без ключ за останалите.
• Продажба или отдаване под наем на целия имот на трети лица от един съсобственик.
• Извършване на преустройства или промени, които пречат на другите съсобственици да ползват имота.

Съдебната практика показва, че за да бъде призната придобивна давност между съсобственици, трябва да има комбинация от свидетелски показания, данъчни документи и действия, които недвусмислено изключват останалите от ползването.

Важно е да се знае, че при съсобственост срокът за придобиване по давност започва да тече от момента, в който се извърши първото явно действие на изключителност, а не от датата на придобиването на съсобствеността. Това означава, че прилагането на Закон за придобиване на имот по давност изисква много точно доказване на началния момент на давността.

Възражение за придобивна давност

Възражение за придобивна давност е основният инструмент, с който собственикът може да се защити срещу лице, претендиращо права върху имота по Закон за придобиване на имот по давност. Това е правно действие, чрез което се оспорват условията за придобиване по давност или се твърди, че срокът не е изтекъл.

Най-честите основания за възражение за придобивна давност са:

1. Липса на непрекъснато владение – доказва се, че владението е било прекъсвано чрез действия на собственика, съдебни спорове или административни актове.
2. Липса на изключително владение – особено при наследници или съсобственици, когато претендиращият не е отблъснал останалите.
3. Срокът не е изтекъл – изчисляване на началната дата на владението и доказване, че давностният срок все още не е завършил.
4. Незаконосъобразно владение – в случаите, когато имотът е държавна или общинска собственост, за които по закон е забранено придобиване по давност.

Процедурата за възражение за придобивна давност обикновено се развива в рамките на съдебно дело. Ако лицето, което претендира имота, е подало молба до нотариус, собственикът може да представи писмено възражение и доказателства, които оборват условията за придобиване.

Силата на възражението за придобивна давност зависи от конкретните доказателства – свидетелски показания, документи, записи за плащане на данъци от собственика, както и данни за прекъсване на владението.

Прилагането на Закон за придобиване на имот по давност винаги трябва да се разглежда и от гледна точка на защитата, тъй като възражението може да спре или да отхвърли претенцията, дори след години владение.

Научете как се организира продажбата на наследствен имот, какви документи са нужни и как се процедира при идеални части, в статията Продажба на наследствен имот: данъци, документи и пълномощно, която ясно и конкретно представя важните аспекти на процедури и задължения при продажба на имот, наследен без съгласие или с различни дялове.

Загуба на наследство по давност

Загуба на наследство по давност е сравнително рядко срещана, но напълно възможна ситуация в практиката на Закон за придобиване на имот по давност. Тя настъпва, когато наследникът не упражнява своите права върху наследствения имот за дълъг период от време и друг наследник или трето лице успее да придобие този имот по давностно владение.

Важно е да се прави разлика между отказ от наследство и загуба на наследство по давност. Отказът е доброволен и се заявява официално, докато загубата настъпва поради бездействие. Ако един наследник остави имота изцяло във владение на друг, без да упражнява никакви права и без да прави опити да ползва своя дял, след 10 години (при обикновена давност) този друг наследник може да поиска признаване на собствеността изцяло за себе си.

Закон за придобиване на имот по давност поставя две ключови условия, за да се стигне до загуба на наследство по давност:

1. Владението на имота от другия наследник да е явно и изключително, като той се държи като единствен собственик.
2. Наследникът, който губи правата, да е знаел или е могъл да знае за това владение, но не е предприел никакви действия за защита.

Съдебната практика показва, че при загуба на наследство по давност често се използват доказателства като свидетелски показания, данъчни разписки на името на владеещия наследник, договори за наем, сключени само от него, и други документи, показващи пълно изключване на останалите наследници.

В обобщение, бездействието на наследниците може да доведе до пълна загуба на техните права върху имота, ако друг наследник успее да покрие изискванията на Закон за придобиване на имот по давност и докаже, че е владял изключително в продължение на целия срок.

Придобиване на земеделска земя по давност

Придобиване на земеделска земя по давност е възможно по силата на Закон за придобиване на имот по давност, но има някои специфични условия и ограничения, които го отличават от придобиването на урбанизирани имоти. Земеделските земи често са предмет на давностно владение в селските райони, където границите не са ясно очертани или собствеността не е добре документирана.

За да бъде признато придобиване на земеделска земя по давност, трябва да се докаже, че владението е било:

• Явно – земята се обработва, засажда, поддържа и това се вижда от съседите.
• Непрекъснато – в продължение на 10 години (обикновена давност) или 5 години (кратка давност с правно основание).
• Несъмнено – без оспорвания от реалния собственик или други лица с права.

В практиката на Закон за придобиване на имот по давност за земеделска земя важна роля имат доказателствата за обработване – договори за продажба на реколта, фактури за закупени семена и торове, свидетелски показания от съседи, както и данъчни документи.

Трябва да се има предвид, че придобиване на земеделска земя по давност не е възможно, ако земята е държавна или общинска собственост, попада в горски фонд или е част от защитени територии. В тези случаи има специални законови забрани, които изключват прилагането на придобивната давност.

Съдебните дела по този въпрос често включват спорове за граници, тъй като земеделските имоти рядко имат трайно обозначени огради или ясни кадастрални граници. Именно затова свидетелските показания са от решаващо значение.

Придобиване на земеделска земя по давностно владение

Придобиване на земеделска земя по давностно владение е специфичен случай в рамките на Закон за придобиване на имот по давност, при който ключово значение има разликата между владение и държане. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота с намерението той да се държи като собствен, докато държането е ползването на имота, но в признание на чуждата собственост (например като наемател или ползвател).

За да бъде успешно придобиване на земеделска земя по давностно владение, трябва да се докаже, че:

1. Лицето е обработвало земята като свой собственик – засаждане, жътва, продажба на продукция, поддръжка.
2. Действията са били явни и известни на общността – съседи, кметство, земеделски кооперации.
3. Владението е продължило минимум 10 години при обикновена давност или 5 години при кратка давност с правно основание (например предварителен договор за покупка, който не е довел до нотариален акт).

В делата за придобиване на земеделска земя по давностно владение съдът често изисква свидетелски показания, договори за продажба на реколта, фактури за материали и техника, както и данъчни документи. Наличието на скица и ясно определени граници също е силен аргумент.

Важно е да се знае, че ако лицето първоначално е било наемател, арендатори или ползвател по договор, времето на ползване не се брои за давностно владение, докато не настъпи моментът, в който то започне да се държи като собственик и откаже да признава правата на собственика. От този момент започва да тече срокът по Закон за придобиване на имот по давност.

Тази хипотеза е често срещана в селата, където наследници, живеещи в чужбина, оставят земите си без надзор, а местни жители ги обработват години наред като свои, докато накрая поискат да ги узаконят по давност.

За да сте напълно наясно с текстовете в Закон за придобиване на имот по давност можете да научете повече за видовете земеделска земя, нейните категории и предназначение в изчерпателното ръководство Какво е земеделска земя, как и за какво се използва, категории, аренда, субсидии, цени, регулация, което обяснява важни аспекти за използването и стойността на този вид имот.

Забрана за придобиване по давност на земеделски земи

В рамките на Закон за придобиване на имот по давност съществуват изрични ограничения, при които земеделските земи не могат да бъдат придобити, независимо от това колко дълго някой ги е владял. Това се отнася основно до имоти, които имат специален правен статут или са публична собственост.

Основни случаи на забрана за придобиване по давност на земеделски земи:

1. Държавна и общинска собственост
   • Земеделски земи, които са публична държавна или публична общинска собственост, не подлежат на придобиване по давностно владение. Тези земи са изключени от гражданския оборот и са защитени от закона.
2. Защитени територии и специални зони
   • Земи в защитени природни зони, резервати и паркове не могат да се придобиват по давност. Това включва и земи, попадащи в зони по Натура 2000, ако са със специален статут на опазване.
3. Горски фонд
   • Макар горите да не са типична земеделска земя, когато са част от горския фонд, за тях също важи забрана за придобиване по давност.
4. Имот с наложена възбрана или спорен статут
   • Ако земята е предмет на висящо съдебно дело или има неуредени реституционни претенции, не може да се придобие по давност до окончателното уреждане на правния ѝ статус.

При наличие на забрана за придобиване по давност на земеделски земи, дори десетилетия на фактическо ползване няма да доведат до придобиване на собственост. Съдът е длъжен да отхвърли иск, ако се установи, че имотът е от категорията на защитените.

За да се избегне загуба на време и средства, е важно още преди старта на процедурата по Закон за придобиване на имот по давност да се провери собствеността и статутът на земята в службата по кадастъра и общинската администрация.

Заключение – какво трябва да запомним от Закона за придобиване на имот по давност

Закон за придобиване на имот по давност е мощен правен инструмент, който позволява придобиване на собственост без традиционните способи като покупко-продажба или наследство. Той е приложим както за жилищни, така и за земеделски имоти, но само при стриктно спазване на условията.

От разгледаните казуси се вижда, че за да бъде успешно приложен Закон за придобиване на имот по давност, трябва да са налице три основни елемента:

1. Владението да е явно – собственикът или обществото да виждат, че ползвателят се държи като собственик.
2. Владението да е непрекъснато – без прекъсвания от съдебни дела или действия на собственика.
3. Владението да е несъмнено – без съмнение за правото на ползване.

Важно е и да се избягват чести грешки – например разчитането само на плащане на данъци или на устни свидетелства. Прилагането на Закон за придобиване на имот по давност винаги е комбинация от доказателства – документи, свидетели, снимки, експертизи.

Практически съвети при прилагане на Закона за придобиване на имот по давност

За да имате реален шанс да придобиете имот чрез Закон за придобиване на имот по давност, е препоръчително:

• Събирайте доказателства от първия ден – пазете квитанции, снимки, документи за ремонти и поддръжка.
• Осигурете свидетели – съседи или други лица, които могат да потвърдят владението.
• Проверете статута на имота – уверете се, че не попада в категория с забрана за придобиване.
• Консултирайте се с адвокат – особено ако има риск от възражение или спор за собствеността.
• Действайте навреме – не отлагайте започването на процедурата, защото всяко прекъсване ще ви върне в начална позиция.

В крайна сметка, Закон за придобиване на имот по давност може да бъде ефективен начин да узаконите собствеността върху имот, който сте ползвали години наред. Но успехът зависи изцяло от това доколко подготвени сте да докажете всички условия и да отхвърлите евентуални възражения.

Източници, бързи връзки, съдебна практика, помощни текстове за Закон за придобиване на имот по давност

Официален нормативен текст

• Закон за собствеността (ЗС) – чл. 79 и следващи, които уреждат придобивната давност. Включено и кратко обяснение за 5‑ и 10‑годишните срокове:
  https://lex.bg/laws/ldoc/2122102787

Съдебна практика и тълкувателни решения

• Тълкувателно дело № 4/2012 г. (ОСГК на ВКС) – решава ключови въпроси дали „позоваването“ е елемент от фактическия състав на придобивна давност. Закон за придобиване на имот по давност съдът уточнява, че ‘позоваването’ е процесуален, а не материалноправен елемент…
  https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2012-4-reshenie.pdf
• Новаторско Тълкувателно дело № 2/2024 г. (ОСГК на ВКС) – разглежда дали се постига вещноправен ефект на придобивността, ако владението е изгубено над 6 месеца и после се позовава:
  https://www.vks.bg/novini/td_2_osgk_14_05_2024.html
• Определение от ВКС 2024 г. – постановява, че предявяване на иск спира давността и че ако искът не е уважен, давността може да продължи да тече:
  https://gpk.caselaw.bg/vks-1307-2024-409-2024/

Обяснения и тематични материали

• Подробна статия за института на придобивната давност — характеристики, видове имоти и практически значение:
  https://astakova.com/pridobivna-davnost-na-imot/
• Практическо изложение за прекъсване на владението при над 6 месеца, заедно с текст на чл. 82 ЗС:
  https://petkovalegal.com/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE/

“Тези решения показват, че при Закон за придобиване на имот по давност държавната и съдебната логика изискват доказано владение и активна защита, а не автоматични права.”